Едно от най-важните открития, които намират приложение при револверите, е било конструирането на цялостни патрони, т.е. патрони, при които дозата барут, куршума и възпламенителя са свързани в едно цяло чрез гилзата. Тяхната поява спомогнала не само за усъвършенстване на револверите, но и по-късно станала основа за създаването и развитието на коренно нови конструкции огнестрелно оръжие - автоматичните пистолети. Немският производител на пушки Драйсе още през 1827 г. конструирал компактен патрон заедно с иглен ударник. Поради големия размер на игления механизъм, тази система не намира разпространение сред револверите, въпреки че единични бройки са били произведени.
Цялостни патрони с метална гилза започват да се внедряват при револверите през 50-те години на 19 век, след откриването на т.нар. клинов патрон от французина Казимир Льофошьо. Клиновият патрон е бил конструиран през 1836 г., но тогава е бил с картонена гилза. Патрон с метална гилза се появява през 1853 г. Патронът на Льофошьо се е наричал клинов, тъй като имал малко клинче, единият край на което опирал върху ударната повърхност на възпламенителя, намиращ се вътре в гилзата, а другият край излизал през отвор в страничната стена на дъното на гилзата. Патроните се вкарвали в барабана по такъв начин, че стърчащите клинчета да сочат нагоре от оста на барабана. При натискане на спусъка ударният палец се стоварвал със сила върху клинчето. Чрез него ударът се предавал на възпламенителя.
Револверите за цялостни патрони имали големи предимства в сравнение с ударните револвери, а също така и по-големи възможности за усъвършенстване.